Още през първия ден на новата година имаме прекрасен празник – Васильовден. Той чества битието на св. Василий – главен християнски богослов, който се е противопоставял на арианската ерес. На първи януари се отбелязва новата година и по народно му се почита зимния празник Сурва. Традицията повелява на тази вечер да се направи втората кадена вечеря, като първата е именно на Бъдни вечер. За деня трябва да се приготви богата трапеза с блажни ястия. Сред тях можете да включите пача от краката на прасето, което сте заколили на Коледа. Важно е още от тогава да запазите главата на прасето и от нея да направите ястие за Васильовден.
Отново се меси обреден хляб. Той представлява пита, която отгоре се нашарва с вилица. В нея също се слага сребърна пара. Когато омесите питата, преди да си измиете ръцете от тестото, трябва да нацапате овошките в двора, тъй като според традицията това ще доведе до плодородна година за плодовете. На трапезата на Васильовден се слагат също варена кокошка или пуйка (може и петел), заедно с варено жито, ошав, мед, орехи, чесън и лук.
С този лук, който трябва да се прекади, заедно с всички останали ястия на трапезата, се гадае. Използват се дванадесет люспи от него. Всяка се нарича на определен месец от годината и в нея се сипва сол. Ако на сутринта тя се е стопила, даденият месец ще е дъждовен. Ако пък все още седи, тогава нареченият месец ще е сух.
На трапезата трябва също да има и новогодишна баница. Тя може да е зелник, тутманик или булгурник. Момите трябва да вземат първия си залък от баницата и да го запазят, за да го сложат под възглавницата си през същата нощ. Според това кого ще сънуват през тази вечер, разбират за кого ще се омъжат.
Най-разпространената традиция по Васильовден обаче е сурвакането. Смята се, че то е магически ритуал, възникнал още в миналото, който носи здраве, заедно с богата на реколта година. Сурвакницата трябва да е свежо откъсната клонка, но в днешно време се замества от предварително приготвени и украсени дървени пръчки. Сурвакането започва от първи петли. Събират се момченца, които са на възраст от 4 до 12 години и тръгват по къщите. Това са именно сурвакарите. Те носят дрянови сурвачки, тъй като това дърво се смята за символ за здраве.
Сурвакниците трябва да са украсени, като за тази цел се ползват парички, пуканки, червени кончета, мъниста, кравайчета и други. Първо се сурвака най-възрастният човек от дома, а после останалите по възраст. Сурвакат се също плодните дръвчета и домашните животни. По време на този ритуал се изрича така наречената сурвакарска благословия. Тя се е считала за вербална магия за здраве и изобилие. Децата, които са сурвакали, се даряват с кравайчета, ошав и монети, но могат да се приготвят и други хранителни лакомства, които да им се дадат.
В някои части на страната се спазва и обичаят ладуване. Това са момински пророкувания за женитба. По същество представлява следното. Всяко неомъжено момиче взима китка с червен конец или пръстен. Взима василева мълчана вода – тоест, вода, която е събрала на същата вечер и по време на носенето на която не е говорила. Тази мълчана вода се носи в бяло котле, в което после се слагат ечемик и овес. То се покрива с червено було, а после се поставя на открито под трендафилов храст.
На сутринта котлетата се взимат и неомъжените момичета се събират в къща, която се нарича „честита“ – а именно, в нея има живи и здрави деца. Важно участие взима някое момиченце, което трябва да е последното от децата в семейство, чиито родители са живи. Това момиченце вади белезите един по един и момите пеят по една песен на всеки белег. Именно с тази песен се счита, че се предрича какъв ще бъде момъкът, за който момичето, чието е котлето, ще се омъжи.
Общо взето, Васильовден преминава празнично. Традиционно се посещават кумовете и се носят подаръци – варена кокошка, пита, вино. Хората, които празнуват имен ден, затрупват богато трапезата си и посрещат гости за здраве и берекет.
снимки: Instagram
Discussion about this post