Наближават топлите коледни празници. На 24 декември ще празнуваме Бъдни вечер, а на следващия ден – Коледа. Страхотно време за почивка и събиране с близките. Чудните християнски празници ни носят щастие и радост. Какви обаче са традициите и обичаите за Бъдни вечер и Коледа. Нека разберем.
На Бъдни вечер на трапезата е прието да се сложат ястия от нечетен брой, които са предимно 7, 9 или 11. Това трябва да са постни ястия. Сред тях фигурират ошаф, варено жито, варен фасул, мед, орехи, плодове, баница, сарми, тиквеник, чесън, обреден хляб.
На вечерта срещу Коледа се провежда празнична вечеря. Огънят се запалва от най-възрастния мъж в къщата, като се използва така наречения бъдник. Бъдникът е специално отсечено за целта парче дърво от дъб (може и круша), което е прекадено и миросано. Според традицията, то се оставя да гори цяла нощ.
В миналото традицията е повелявала на Бъдни вечер на трапезата да се постави по малко от всичко, което стопанството на дома произвежда. Вечерята се е започвала рано, за да може житата да узреят рано. Не се е ставало от нея, а ако това се е наложело, хората са ходели приведени. Трапезата се е подреждала така, че всеки на нея да гледа с лице към огнището, тъй като то се е приемало за свято място в дома.
Обредният обичай за Бъдни вечер е включвал прекадяване на цялата къща, като се е считало, че това прогонва злите духове. Казвали са се благословиите и се е разчупвала обедната питка. Хората са наричали първото парче на умрелите и са го поставяли на иконата. После да се раздавали парчета подред на всеки от семейството и на домашните животни. За здраве и берекет обичаят повелявал да се хвърли лъжичка жито в огъня със съответните наричания.
На Бъдни вечер не прибирайте трапезата – това казва традицията. Това е поради факта, че се е считало, че починалите идват да вечерят. Освен да вечерят обаче се смята, че те също така се грижат за благополучието на живите.
Запазва се първият залък от обредната пита. В нея също трябва да има предварително поставена паричка. Намерилият паричката ще се радва на силно здраве и успех.
На Коледа пък обредната трапеза може да включва и месо. Обикновено се слагат баница с месо, печен дроб, печена кокошка или друго печено месо, пастърма със зеле, прясна пита, млечница. Този празник е сред най-богатите на традиции и обичаи. Той заема главно място в народния календар и изобилства от поверия и народни практики.
Една от най-веселите традиции е обичаят Коледуване. В него участват коледари – мъже. Обикновено включват и по-малки момчета, като те пък се движат пред коледарите, за да известят стопаните, че идват. Коледарите носят традиционно облекло и специални украшения. Те обикалят по домовете от полунощ на вечерта преди Коледа и чак до сутринта, като пеят обредните песни, особено в домовете. Тези песни са своеобразен обред за щастие и изобилие.
Елхата е важен елемент от украсата на дома за Коледа. Тя е навлязла в България от Западна Европа. Свързва се с различни древни митове и образи. Връзката ѝ с християнството е светлината, която Христос носи на хората, и отрупаното с плод Райско дърво, което носи на земята от небесното си царство. Това е причината преди Коледа да съществува традиция да се украсява елхата. Върху нея се поставят фигурки на ангелчета, гирлянди, различни топчици и подобни украшения, фигурки-свещички, и, естествено, звездата на върха.
Разбира се, една традиция, която не е свързана с религията и обичаите на предците ни, са подаръците за най-малките. Те се носят от Дядо Коледа и се поставят под елхата вечерта, за да ги намерят малчуганите на сутринта на Коледа. Това е друга практика, която носи радост у дома, благодарение на щастливите възгласи на децата.
Традициите и обичаите, свързани с Бъдни вечер и Коледа, ни помагат да се поклоним към миналото, да си припомним традициите, да внесем в дните празничност и усмивки. Те носят при нас духа на празниците, помагат ни да усетим тяхната същност и да се насладим на тези така щастливи дни.
Discussion about this post