Всеки родител се стреми да бъде разбиращ, толерантен и не твърде ограничаващ. В желанието си да бъдем по-демократични във възпитанието си, понякога даваме прекалено много свобода на децата си. И това не винаги води до очаквания резултат.
Даването на избор на едно дете не винаги е добра идея. Децата не са в състояние да разберат правилно последствията от решенията си и този „избор“ в крайна сметка може да бъде обезсърчаващ. Когато детето разбере, че е сгрешило, често много трудно може да се поправи случилото се. Ето тук е ролята на родителите – да учат, обясняват и насочват в правилната посока.
Свободата трябва да бъде давана последователно и на малки „дози“, когато детето заслужи доверието ни. „Демокрацията“ във възпитанието и твърде ранното гласуване на доверие не рядко водят до „бунтарско“ поведение и негативни прояви. „Правилата на играта“ следва да бъдат поставяни от родителите, без разбира се детето да се чувства унижавано.
Отговорността от избора може да окаже силен натиск върху детето
При някои деца взимането на решения представлява трудност, с която не могат да се справят сами. Когато искаме от детето да избере само, то често се изнервя, защото не е в състояние да направи избор. А ако изборът е довел до неприятни последствия, то може да загуби увереност в своята преценка и да откаже да взима каквито и да било решения.
Има ситуации, при които родителите могат да дадат възможност на детето да осъзнае личната си отговорност, като го оставят да направи избор. Но има и случаи, когато родителите са тези, които трябва да решат вместо наследника си. Да оставите детето си да избере новите си обувки е едно, но да го оставите да прецени само в кое училище иска да продължи образованието си след 4 клас, например, е друго.
Когато родителите вземат решения за детето си, те му показват, че поставят ясни граници и то трябва да се съобразява с тях. Границите могат да бъдат много важни в тийнейджърската възраст, когато децата изведнъж решават, че са прекалено големи, за да бъдат зависими.
В крайна сметка, когато родителите взимат важните решения за детето си, те му помагат да върви по правилния път и да се развива в желаната посока. Да питаме малчугана дали иска да посещава школа по английски език, когато това би му било изключително полезно, не е много добра идея. Един ден детето ще оцени усилията ни да му осигурим добро образование, дори сега да оспорва горещо решенията ни.
Как да намерим златната среда в правото на избор?
Не трябва да забравяме и важността на това да научим децата да взимат решения. Но как да намерим златната среда в правото на избор? Когато даваме възможност на детето да вземе само решение, можем да изтъкнем плюсовете и минусите на различните варианти. Не е лоша идея и да споменем евентуалните последствия. Така то ще е подготвено за най-лошия сценарий и ще покаже дали е готово да понесе отговорност за действията си.
Взимането на решения е важна част от израстването и лошите избори са част от зрелостта. Нашата роля като родители е да преценим кога можем да оставим детето да реши само и кога трябва да го направим вместо него.
Може да ви хареса още: Как да изберем детска градина за детето ни
Discussion about this post