По време на бременност в организма на жената настъпват физиологични промени в кръвта. Това се обуславя от нуждата за повишено кръвоснабдяване на части от тялото, отговарящи за нормалното протичане на бременността. През 6-8-а седмица от бременността започва да се увеличава обемът на кръвта, който достига до своя пик през 34-а седмица.
Кръвта се състои от две съставки – кръвна плазма (течната среда) и червени кръвни телца (кръвните клетки). В кръвните клетки се съдържа особен вид протеин – хемоглобин, който отговаря за преноса на кислорода от белите дробове до клетките. Като анемия се определя състояние на намаляване на червените кръвни телца и/или хемоглобина под определени стойности. За здрава небременна жена това са хематокрит под 35% или хемоглобин под 120 g/L. При бременни жени стойностите са под 30% хематокрит и под 100 g/L хемоглобин.
*Хематокрит – представлява процент червени кръвни телца в кръвта.
Най-често срещаните анемии по време на бременност са мегалобластна анемия и желязодефицитна анемия. Особено рискови за поява на този тип състояния са жените, които нямат адекватна диета или не приемат хранителни добавки с желязо, витамин В12 и фолиева киселина. Друга причина може да е влошена абсорбция на хранителни вещества поради стомашно-чревни проблеми, загуба на хранителни вещества в повишено количество заради редица фактори, включително, отново, стомашно-чревни проблеми, и повишени нужди от хранителни вещества, обуславящи се от нуждите на развиващото се бебе.
Симптоми на анемия:
- Тахикардия (ускорен пулс)
- Главоболие
- Повишена дихателна честота
- Отпадналост
- Мравучкане
- Бледа кожа
- Възпаление на езика
- Възпаление на устните
Тежко последствие от сериозна анемия може да бъде сърдечна недостатъчност у майката.
Разбира се, тъй като по време на бременност в тялото на жената се развива и цял нов организъм, то той също усеща въздействието на една потенциална анемия. Възможни последици за бебето са недоносеност, риск от спонтанен аборт, ниско тегло при раждане, вътрематочна смърт, анемия на бебето след раждане. Важно е да се отбележи, че повечето автори посочват, че рискът за тези ефекти върху плода присъства единствено при изключително тежки анемии.
Анемията по време на бременност в почти 95% от случаите е поради дефицит на желязо. Самото желязо, в йонизираната му форма, е съставна част на хемоглобина. При бременни жени нуждите от желязо в организма нарастват двукратно. Поради това, ако в организма не са налични достатъчно запаси, или ако не се приема достатъчно желязо с храната, може да възникне този тип анемия, характеризираща се с недостатъчна продукция на хемоглобин, поради недостиг на желязо.
Рискови фактори за желязодефицитна анемия са не само недостатъчен прием на желязо с храната, а също тежки симптоми на бременността, като гадене и повръщане сутрин, бременност с близнаци и наличие на анемия преди бременността.
За да се установи потенциална анемия ще бъде направена пълна кръвна картина, която да включва необходимите показатели, спрямо които се определя дали има анемия и какъв вид е тя. Лечението обикновено се извършва с прием на желязо орално, в малка част от случаите – венозно.
Друга, макар и значително по-рядка причина за анемия по време на бременност, е дефицитът на фолиева киселина, която може да доведе до мегалобластна анемия. Тя засяга не само организма на майката, но и организма на плода, като може да причини дефекти в нервната система и дори трайна инвалидизация.
Мегалобластната анемия се развива като резултат от недостиг на фолиева киселина или витамин В12, като ежедневните нужди на бременната жена от фолиева киселина са 400 микрограма и доста често се набавят чрез прием на хранителни добавки по лекарско предписание. Диагностицирането се извършва също чрез пълна кръвна картина и проследяване на показателите на кръвната редица, като лечението тук отново е с добавяне на хранителни добавки към ежедневния режим.
Много рядко може да се наблюдават апластична или хемолитична анемия, които обаче не са обусловени от самата бременност, а от други, несвързани с нея причини.
Общо взето, анемията е често усложнение на бременността, като засяга до една-трета от бременните жени в последен триместър. Диагностицирането ѝ се извършва чрез пълна кръвна картина, като оценката на резултатите се извършва от лекуващия лекар, специалист по акушерство и гинекология. Лечението също се извършва по преценка на лекуващия специалист, като най-често (в случая с желязодефицитната и мегалобластната анемия) се извършва чрез добавяне на хранителни добавки орално или венозно. Често приемът на фолиева киселина и витамин В12 се препоръчва, под формата на хранителни добавки с витамини и минерали или индивидуално, при бременните жени, дори те да не страдат от анемия с цел профилактика, но това се извършва единствено и само по преценка от специалист.
Апластичната анемия обикновено е следствие от облъчване с източници на радиация или генетичен дефект. Най-честите причини за апластична анемия са химиотерапията и лъчетерапията. Такъв вид анемия рядко се наблюдава по време на бременност, тъй като подобно лечение в съчетание с бременността е високорисково и може да се извършва единствено след щателна преценка на състоянието на бременната жена, на използваната терапия и на потенциалните увреждания за плода.
Хемолитичната анемия обикновено възниква след нарушаване на целостта на мембраните на кръвните клетки. В Средиземноморския регион най-честата подобна причина е сърповидно-клетъчната анемия, която е генетично обусловено състояние. По нашите географски ширини този тип анемия се среща по-рядко. По-честа хемолитична анемия е онази, причинена от т.нар. фавизъм. Това е генетично състояние, което се характеризира с хемолитични кризи (тоест, рязко настъпване на разпадане на кръвните клетки в кръвообращението) след консумация на определени видове храни и медикаменти. Един основен пример за подобна храна е баклата. Съответно, ако сте имали анемия в следствие от хранене с бакла, то е възможно да страдате от фавизъм. Това, обаче, обикновено се установява в доста по-ранен етап от живота от този, на който настъпва бременността. Имайте предвид, че наличието на подобно заболяване изисква избягване на консумацията на бакла, на някои други видове храни и на определени медикаменти, за което се обръща специално внимание още при установяването на това генетично заболяване.
