Много жени сме се чудили как да бъдем отново красиви след коремна или каквато и да е по- видима операция. Дали сме станали майки и сме раждали секцио, дали сме имали проблеми с черва, стомах, женски органи, панкреас, сърце, бъбреци, жлъчка, далак, апендицит. Наложило ли се е да ни режат и дори лапароскопски, ние няма как да сме както преди. Ще имаме белези, ще имаме спомени и ще знаем, че трябва да се ценим. Не трябва да се чудим дали ще сме красиви, а как да сме отново себе си, отново живи и ползотворни.
Пиша това за всички тези решили, че белезите ги правят грозни и ги ограничават. За тези решили да ги скрият с цели бански, дълги дрехи, всякакви други маскировки. Аз съм част от вас, човек с доста белези и не по- малко болезнени болнични спомени, но съм тук наоколо все още и това е важното.
Пиша това за силните жени, оцелели, за да са отново красиви, оцелели, за да са майки. Страшно е да те боли, но по-страшно е да не знаеш, че си уязвим и да мислиш, че си недосегаем. Всяка болка се преживява, а една от най-силните е раждането. Затова всяка майка е герой. Тя е красива само затова, че знае какво е да боли, но създава най-незаменимото. Всяка една е чудесна затова, че е пожертвала себе си за другиго.
Страхувала се с всяка кънка на мозъка си, боляло я е с всяка извивка на тялото й, но тя е продължила само и само да даде още една светлинка в света. За да разбере какво е любов и,че нищо преди това малко създание не е било важно и не е имало значение. Да разбере, че тя не е важна, но е най-необходимата в един поне живот, който току що е дала.
Пиша това за всички майки, защото те заслужават да знаят, че са най-силните и незаменимите, че са изключителни. Всяка една от нас е дала част от себе си, за да създаде живот. Дала е пот, сълзи и болка, за да може след това да се усмихне с всяка нотка на съществото си на своето дете. Няма друго тогава чувство, няма друга такава любов. Ние сме дали това на света и всеки трябва да ни благодари. Ние сме едни невъзпяти герои, неуморни създатели и трябва да се обичаме и уважаваме затова.
Пиша това за всички жени, защото сякаш сме създадени, за да сме нежни и красиви, но да търпим болка и страдание и винаги да се усмихваме и да сме нечия опора. Всеки месец ни боли заради способността да сме майки, но ние просто свикваме. Ние сме стълбовете на спокойствие, стремеж и щастие за нашите деца, за нашите мъже и не трябва да се разклащаме. Много сила и достойнство има във всяка една от нас и не трябва да го забравяме.
Споделям гордостта си от това, че съм част от тази тълпа героини и благодарността си, че успях да се наредя. Аз съм напълно щастлива от факта, че съм жена, майка и съм красива с всичките си белези и недостатъци. Не съм раждала секцио, а нормално, но съм оперирана като за секцио и много повече от това. Моята коремна стена е рязана от горе до долу и по височина и по ширина и дупчена повече от 4 пъти, но не ме е срам да нося своя бански в две части и да се усмихвам на всеки отвратен поглед, защото има и такива хора.
Не ме е срам, че за някои може да съм грозна, защото съм жива и знам, че няма кой да ми отнеме чувството, че си го заслужавам. Никой не може да си представи какво сме преживели, какво ни е било и колко хора са страдали до нас. Тези, които се смеят на белезите на някого не са изпитали болката му, не са почувствали възстановяването и не са осъзнали какво значи просто да си жив и да си добре.
Затова позволете на паплачта да ви се смее и се радвайте за тях, че не са преминали през нищо подобно, защото вие имате повече доблест и гордост отколкото те някога ще имат. Ще бъдете отново секси след коремни операции, ако не обръщате внимание на негативните погледи и се радвате на всеки белег от конец до конец на пук на всички отвратени.
Винаги имаща желание да съм слаба, защото съм ниска, съм пазила диети и съм се борила да съм до забележимите мацки. Когато станах 30 килограма след операциите, разбрах, че е много по-хубаво да има къде да те хване човек. Да си слаб боли. Не може да седиш от кокали, не може да ядеш, защото няма къде да се събере, накъде да се разшириш и много трудно се връщаш към нормалното си тяло. Бях толкова слаба, че ме болеше да се смея, дори да дишам затова ви казвам оставете тази амбиция, а бъдете просто по- здрава версия на себе си.
Спортувайте, колкото времето и възможностите ви ви позволяват и яжте. Знам какво е да ти се яде, а да не можеш дори вода да пийнеш. Не се тормозете колко тежите, ако сте здрави и колко сте красиви, ако сте щастливи. Мина много време и сега съм дори по-добра версия на себе си. Ходя на фитнес и имам мускули под белезите. Ям и пия вода и имам мазнини. Има къде да ме хванеш и не ме боли като седя. Позволявам си сладко и работя на стол, имам и целулит, но съм много красива, защото знам колко грозно е да си умиращ и страдащ.
Разклатете дупета и знайте, че кокалите са плашещи, а не секси. Не се притеснявайте от телата си просто ги пазете и развивайте със спорт. Аз имам следоперативни хернии и като минаха около 2 години след операциите, отново се върнах във фитнеса. Първо карах по малко колело просто, за да се движа и да върна малко издръжливост, защото дълго време се задъхвах и при кратка разходка.
Никой не можеше да ми каже дали е подходящо за мен, дали не е по-добре само да лежа, но винаги съм била доста буден и динамичен човек и реших, че по малко, бавно ще се върна в форма. Не бързах, не си поставях цели, защото за мен не беше важно как изглеждам и не го правех, за да отслабна, поне не и този път, правех го точно заради обратното. За пръв път правех нещо, за да качвам килограми, подсилвам тялото си.
И беше толкова по-приятно от свалянето. Знаех, че ако качвам се оправям, че съм здрава. Имах киста на панкреаса и половината от него заедно с далака ми бяха извадени както се вади бебе при секцио. Ако имах отново проблем, щях да отслабвам и за мен беше жизненоважно да не съм слаба като дори едно кило беше прогрес за мен към живота. Можеше да съм диабетик, можеше да имам проблеми с всички ензими, но аз се справих. След всичко с панкреаса получих вътрешен кръвоизлив в стомаха вследствие на спукана аневризма на главна вена захранваща с кръв всички органи в коремната област.
Моят ад не искаше да свърши и след колабиране поради кръвозагуба, бях оперирана по спешност. Няколко излива и инфекции по-късно операциите стигнаха още 2 само за да се разбере какво се случва вътре. Когато знаеш какво значи морфина да не ти действа, се научаваш да се радваш изключително, когато нищо не те боли и просто дишаш. Научаваш се, че някое килце повече означава, че си здрав, че си нормален човек. Да ходя, да тичам, а сега дори да вдигам тежести за мен е постижение. Дадох си време да се възстановя, дадох си време да повярвам, че може да съм добре и сега никой не може да ме спре да тренирам, защото се чувствам по-добре.
Дали трябва, никой не е сигурен, но щом аз го мога, всеки го може. Бавно, но славно, трябва да повярваме, че можем отново да сме ползотворни и да знаем, че никога няма да сме същите. Няма как някой да е ръчкал в нас, да е вадил половината ни вътрешности, за да ги огледа дали не са спукани някъде и ние да сме същите. Дайте време на белезите да зараснат, страхът да поизостане и постепенно се отпуснете, защото сте живи и красиви. Усещайте тялото си и кога прекалявате и го слушайте повече. То знае какво да бъде без да се интересува какво хората очакват. Ако нещо ви кара да се чувствате некомфортно, наболява, обтяга, просто спрете.
Наистина не си заслужава да направите някоя беля заради едната красота. Наистина се вслушайте в това, което тялото ви казва и не си правете оглушки. Дайте му време да забрави през какво е минало и да повярва, че може да се води по вас отново и може би след време, ще видите резултат. Щом аз мога, няма как вие да не можете.
За едни по-здрави дупета и стегнати кореми, дайте си време и тялото ви ще се отблагодари. Не го тъпчете с каквото ви е най-лесно, малко помислете кое би било по-полезно и спортувайте, разхождайте се. След 30 години става по-трудно и тялото се забавя, но вие му припомнете, че не сте стари и сте живи, динамични и положителни. Изберете движение и спорт, които харесвате и не мислите да сте състезатели, а просто добри любители. Увеличавайте времето и натовареността в зависимост от целите си и имайте търпение.
И 10 минути спорт е по-добре от 10 минути лежане на дивана пред телевизора. И не се наяждайте с чипсове, пици, дюнери или понички след това, някой плод, зеленчук, риба, яйца ще са по-добър избор. Изберете правилно и постепенно гънките ще се очертаят, извивките ще се изчистят. След като изградите навиците си спрямо това да сте по-здрави и добре, вие ще се най-щастливата и секси версия на себе си.
Discussion about this post