Елена Малева е лайф коуч терапевт, НЛП практик, семеен констелатор и моден стилист. Не крие възрастта си. На 40 години тя има 20-годишен щастлив брак и три прекрасни деца. Определя се като ентусиаст, който обича предизвикателствата и е живо привлечена от абстрактното.
В един момент, Елена Малева си дава сметка, че всъщност животът й не е толкова щастлив, колкото би искала. С три деца, без стабилна работа и без никакво внимание от съпруга си, тя усеща как губи всякаква надежда за щастлив живот. За живота, за който мечтае от дете.
Така една сутрин тя се събужда с мисълта, че трябва да промени нещо и трябва да го направи веднага. Дава си сметка, че няма по-подходящ момент за това от сегашния. Сякаш едва сега разбира, че собственото й щастие наистина зависи само от нея. Иска близките й да й се възхищават и самата тя да се възхищава на себе си. Мечтае за интересен и пълноценен живот.
Едно от децата на Елена се ражда със сърдечен порок и преминава през няколко тежки операции. Лекарите дават едва 3% шанс на детето да оцелее. Месеци наред тя живее по болници, а у дома другото й дете тъгува по нея.
„Това беше един от онези моменти, които правят вярата ти още по-силна. Желанието ми за промяна сякаш стана още по-голямо. Осъзнах, че моята сила е в това да променям, да превръщам загубените каузи в победи” – споделя Елена Малева.
Зададохме няколко въпроса на Елена Малева и ето какво сподели тя с нашите читатели:
- Вие сте невероятен пример за това как една жена може да стане най-добрата версия на себе си. Какво ви накара да направите този рязък завой в живота си?
Желанието да бъда щастлива! Абстрактно, но е истина. Въпреки че по презумпция всеки иска да бъде щастлив, не всеки е готов да плати цената.
Усетих, че в мен има неща, които искам да дам на другите, че мога да оставя следа след себе си. Макар че със съпруга ми оставяме огромна следа след нас с трите ни деца, смятах, че има още какво да дам.
Искам светът да бъде едно щастливо и красиво място за всички нас. И също така вярвам, че всеки отговаря за собствените си желания с действията или бездействията си. Затова реших да започна първо от себе си.
- Майка сте на три деца. На какво искате да ги научите?
На много неща, но мисля, че най-важното за мен е да ги науча да бъдат щастливи. В мен кънти една фраза, може би повече от 10 години, относно тях: „Внимавай какво говори устата ти и какво крещи животът ти”.
Не искам да им говоря какво трябва и не трябва да правят, а да бъдат техният добър пример. Според мен щастието е въпрос на избор. Когато изградиш този навик, той ти помага за цял живот. Когато избереш да бъдеш щастлив, виждаш безкрайно много възможности около себе си.
Естествено е да имаш трудности, да си изправен пред предизвикателства, но те са, за да те научат на нещо. Те са, за да ти помогнат по някакъв начин да станеш по-добра версия на себе си. Всеки трябва да приеме себе си такъв, какъвто е, с любов без осъждане. Да бъдеш истински щастлив, това е най-важното и това искам за всеки жив човек и най-вече за децата си.
- Може ли майка на три деца и съпруга да е успешна?
Може, разбира се! А не може ли? (смее се). Разбирам, знам, че всеки човек има право на избор. Какъвто и избор да направиш, ти плащаш цена. „Безплатен обяд няма!”. Зависи коя цена искаш да платиш – за успеха, или неуспеха?
Аз лично избрах първата възможност. Със сигурност не е лесно, но идва момент, в който свикваш. Създаваш нови навици, придобиваш нови умения. Това е като да си в океана и да не виждаш помощ отникъде. Трябва да решиш дали да плуваш, или да стоиш в лодката.
Всичко е трудно, но кое трудно да избереш, решаваш сам. Аз имам бизнес, съпругът ми също. Той е прекрасен човек, който работи много. И двамата смятаме, че няма мое и твое. Помагаме си взаимно и не гледаме кой какво прави.
С много предизвикателства и трудности стигнахме до хармония и баланс. И тук тайната е в жената. Да! Жената, ако стои и мрънка, както бях аз преди години, положението става още по-зле. Но ако жената погледне на децата и партньора си като стимул/мотив, а не пречка, всичко става лесно. За мен е учудващо защо всички не го правят. Аз вече не мога да мисля по друг начин.
- Как успявате да съчетавате работата с отглеждането на трите ви деца? Трудно ли е да държите стабилни ролите на майка, съпруга и успешна жена?
Както казах, няма лесно! Но първо трябва да си изясниш писмено картината за себе си. Какво искам? Какво е важно за мен? Кои са моите приоритети? И защо?
Много дами, с които започвам да работя, не знаят отговорите на тези въпроси. Техните желания и цели са неясни. Имат абстрактни мечти. И поради този факт си мислят, че знаят какво искат, но всъщност не е така.
Аз съчетават ролите си, защото знам какво точно искам. Имам ясна картина пред себе си. Всички тези роли са много важни за мен. За да не наруша баланса в живота си, променям приоритетите си спрямо различните ситуации.
Има жени, които нареждат пъзела на живота си, без да имат ясна представа какво искат и защо. Вземат различни части на пъзела и се опитват да ги подредят, но не им се получава. Защо? Ами, защото или това не техният пъзел, или губят времето си на принципа проба/грешка. Или пък се вторачват в една част и нищо не правят. Чудят се: за мен ли е, не е ли за мен? Ще стане ли? Няма ли да стане?
Всеки има собствен пъзел. Когато една жена се опитва да го напасне и го свърже с този на партньора си, тогава се получава баланс, хармония. Жалко е, че много жени се отказват от собствения си пъзел, за да подреждат пъзелите на децата си, на партньора, или на някой друг. В един момент те осъзнават, че нямат нищо свое и чувстват безкрайна празнота.
- Какво ви мотивира да помагате на хората?
Мотивира ме това, че съм минала по този път, по който минават и те. Това, че има начин, винаги.
- Промени ли се мисленето на хората след ковид пандемията? Започнаха ли да мислят повече за себе си?
При всички положения – ДА! Кой в положителна, кой в отрицателна насока, но да. За мен лично има положителна промяна. Първо, никога не се бяхме събирали толкова често със семейството ми, най-вече с децата ми. Съпругът ми има бизнес, който не спря и по време на пандемията.
Децата ми са през 3 години и бяха много заети покрай училище и домашни. Във всяка стая някой учеше, а аз бях като рефер. Часовете и междучасията им не съвпадаха и просто не прекарваха достатъчно време заедно.
Беше ми много трудно в началото на пандемията, но избрах да погледна на нея от друг ъгъл. Така осъзнах, че това е най-доброто, което може да ми се случи. Всичко премина в режим „онлайн”: моята работа, училището на децата. Сближихме се повече. Ходихме само ние петимата на разходка. Имахме много време да бъдем заедно.
Естествено и това не е вариант, но издържахме този период геройски. Като цяло обаче хората се стресираха и това се забелязва и сега. Защото тук се отключиха много травми, които някои не осъзнават, че имат. И това ги тласна към други крайности: депресии, панически атаки, психически разстройства под различна форма.
Хората се стресират от всичко, а хора, като мен, им помагат да преминат по-плавно и по-балансирано през трудните периоди. За да променят живота си и той да бъде по-щастлив и удовлетворяващ.
- Предстоят безплатни уебинари. Разкажете малко повече за тях?
Всеки, който желае може да ме последва в социалните медии. Правя постоянно безплатни 15-минутни консултации с всеки. За мен личният контакт е много важен. Маратоните и всички събития винаги са били бутикови. С безплатните сесии помагам и се докосвам до много хора.
Всички имаме сходни проблеми, но всеки от нас ги преживява по различен начин. Тук се намесвам аз, за да направя по-плавен прехода. За това все още я има тази опция. Съветвам всяка дама, на която й „кликвам” по усещане, да се възползва сега. Защото скоро може би ще премахна тази възможности, тъй като имам много програми и консултации.
Тук искам да ви споделя един цитат за това, което се опитвам да правя. Често съм си мислила: Кое е най-важното в живота? И цитирам: „Степента на личностното развитие”, казва Вишен Лакиани.
Най-важното не е нашата работа, нашето семейство или нашите взаимоотношения. Грешно е да се фокусираме върху тях и да ги приемаме за самоцел. Нашият фокус трябва да е колко израстваме.
Парадоксът обаче е, че най-много израстваме в нашата работа чрез нашето семейство, чрез нашите взаимоотношения. Затова в никакъв случай не трябва да се отказваме от тях и да се посветим само на личностното си израстване.
Без хората, които обичаме, личностното ни израстване е невъзможно. За да сме пълноценни, трябва да съчетаем в себе си архетипа на „буда и суперзвездата.
Discussion about this post