Имало едно време век на реалите форматите, изпълнен с красиви теми, изкривен от фалш и суета. Бих искала да разкажа за приказката на 22-те красавици и единият принц, която така чудесно ни се представи, но не така ни се предостави.
Имало едно време една красива идея за любов незаменима, за свят събран в двете ръце на влюбените мъж и жена. Всяка дама мечтае за тази ръка и романтична история, в която тя е красавицата и някой невероятен мъж да се бори за нейното щастие и битие. Всеки мъж-ерген би искал да може да избира и да е заобиколен от красиви жени и само да се протегне за някоя от тях. Така е и с принцовете.
В приказките те са красиви, богати, умни и джентълмени. Искат да повярваме, че жените няма какво да избират, щом има принц, всички на редичка, той да си избере. Той е всичко, което биха искали, но така ли е? Има още много изисквания, но в тази приказка нещата са улеснени, за да може принцесите да вярват, че има такъв свят, в който може да имаме всичко. Правят балове, пирове и дамите се показват, за да могат те да си изберат. Може би във времена на царства, замъци и необятни земи, но времето ли му е сега?
Замъците сега са запустели и за сметка на това се бутаме в малки апартаменти. Необятните земи са ограничени от странни граници нищо, че можем да стигнем и до края на света. Времето ли му е сега да вярваме в чудеса и романтични приказки като не можем да спрем войната и затъпяването? Сега ли му е времето за приказки като влизаме в историята? Поне на бял кон да дойде мира, разбирателството и достойнството, пък нека после бъдем кой какъвто има нужда- принц, крал, фея или полубожество. За да повярваме в тези приказки трябва да повярваме, че човечеството може да е приказно, а не само природата около него.
Актуално е, че жените пак се красят и се показват, но те винаги ще са жени и ще искат внимание и да са харесвани. За нас е вкоренено в гените да желаем да сме красиви и колкото и времена и нрави да се променят, колкото и приказки да се разкажат, ние все ще се оглеждаме в огледалото за какво можем да подобрим.
Но, не е ли жалко и тъжно, че се редим и съревноваваме, за да спечелим любовта, на който и да е принц. На какво може да ни научи „Ергенът“ – да се скубем и бием за едно нагодено чувство в нагласена романтична реалност. Незабравими гледки и изключителна борба за сърцето на един принц от 22те самотни дами. В какво да повярваме, ако сме малки момиченца гледащи предаването с мама и тати, може би повече с мама, че татковците го избягват. Да повярват, че трябва да са ограничени умствено и изкривени от операции външно, за да са принцеси? Или да повярват, че трябва да се бият за този един принц, които обръща толкова внимание на всяка друга принцеса.
Защо трябва да мислят, че трябва да се борят за един мъж, а не той да се бори за тях. Не бих искала моята дъщеря да вярва в тази приказка. Всяка жена трябва да се бори за това, което иска, но това, което иска трябва да е оправдано. Заслужавали си борбата за един такъв принц или си заслужава да се вгледаме в обикалящите го придворни и да превърнем някой от тях в незаменим за нас, нашия принц в общото ни кралство.
Актуално е , че сме свикнали винаги да се оглеждаме и да се съобразяваме и накрая никога да не се харесваме. Никога няма да разбера какво значение има колко сме красиви външно, но очите да са ни празни. Няма по-красива жена от обичаната и щастливата. Тя е самата светлина. И тази жена може да е обичана и ценена от всеки един достоен и истински мъж, не е необходимо той е да е принц, може да е и конярчето.
Какво значение има какви сме отвътре като не спираме да се крием под този фалш и суета. Суетни, самонадеяни и алчни за внимание. Това е новото поколение, това е приказката на 21 век. Сега имаме нужда от лайкове, за да се почувстваме добре. Изкриви се, намажи се и се усмихни. Кажи, че това си ти и едва се познай в огледалото.
Мигли, вежди, екстеншъни, силокон и филтри, а после „ аз съм истинска и незаменима“. Незаменима е само заплатата на експертите направи ли те копи-пейст на една измислена принцеска красота. Светът не е приказка и рядко свършва с „Happily ever after”. Принцесата на татко не може да е принцесата на всеки батко. Не е необходимо и не трябва, но всяка от нас търси своя принц по различен начин.
Актуално е, че сме манипулирани да вярваме, че това какво мислят хората за нас и колко хора ни харесват, определя какви сме. Объркали сме външната красота и вътрешната. Приказката, която си четем всяка вечер е как да се сме по-красиви, а не по-истински. Показват ни се меркантилни жени с ограничени умствени възможности, който вярват, че трябва да стигнат до принца, а дори не могат да разберат, че се излагат и никой не би ги искал такива.
Защо ли са самотни и никой не ги искал за дълго. Защото, за да обичаш и искаш някого ти трябва да го опознаеш, да се докоснеш до същността му, но за да го направиш той трябва да има такава. За да се влюбиш трябва да можеш да споделиш емоциите си , себе си , да можеш да общуваш, за което пък е необходимо да мислиш. Надали го правиш като първото, което искаш от своя принц , са пари. Надали мислиш, когато вярваш, че колкото по-големи устни имаш, толкова повече ще искат да ги целуват. Не, не биха искали освен, ако от тях не излизат мисли, не само обиди.
Външната красота е за малко и за няколко пъти, запълниш ли човек със своя смисъл, той ще те иска завинаги. В тази приказка бих искала да вярва моята дъщеря, защото искам да я отгледам умна, силна и независима. Не искам да се реди и да се бори за някого, искам да е светлината в стаята и за нея да се борят. Не искам да вярва и в това, че да имаш кариера и да си самостоятелна значи, че трябва да си сама, освен, ако не предпочита така.
Искам, когато я попитат с какво се занимава или работи, тя да изненада с целите и мечтите си, не с „нищо“. Ще съм доволна и щастлива тя да изненадва с мисълта и душата си. Желая да вярва в силата на това в главата си и сърцето си, не единствено на външността си. Смятам, че всяка майка трябва да създава дъщеря си така, а не бореща се, биеща и пищяща за някой принц. За да сме принцеси трябва да сме скъпи, не само да изглеждаме такива.
И най-вероятно в така нагласеното предаване ергенът ще си излезе ерген, много по-известен и много по-желан, но пак ерген. С него популярност ще са спечелили и 22-те принцеси, защото в този век да си инфлуенсър значи и печели много повече, от която и да е друга професия.
снимка: Instagram
Discussion about this post