Да се заобикаляш с хора и съдби понякога е добър начин да познаеш самия себе си.
Има животи като приказки, има непоносими тежки съдби и от всяка житейска ситуация може да се извади поука. Всеки ден се сблъскваме с изградени личности с характер, но и с безхарактерни хора и характерни субекти. Към кои сме се определи и какви сме съзрели да бъдем зависи колкото от нас, толкова и от всички тях.
Силни сме, защото сме се научили да страдаме, слаби сме, защото ни е страх да се изправим сами и да се справим. Не всяка съдба е щастлива съдба, не всеки житейски път е осеян със светлина, звезди и безкрайни небосводи. Някои пътеки са къси, каменни и препъващи. Но за всеки път и пътека си има крайна точка. Важното да стигнем до нея горди от себе си и знаещи кои сме. Хванати за ръка или сам сами, може би така ни е писано и само напред.
Все по-тъжни, все по-болнави, все по-налудничави и не по-малко глупави, се опитваме да бъдем без да мислим. Мислим без да знаем, че истински важното е да се радваме на малките неща, които правят големи събития. Помним онова, което топли или изстудява душата ни понякога и толкова самотно и лично, не всеобщо споделено. Всеки има период в живота си, в който иска да бъда видян, иска да го знаят и да му се възхищават. Харесвай ме, за да се харесвам и аз. Забележи ме, за да се видя в тълпата. С това да сме все по-забележими се превърнахме в пълен фарс и като участници в карнавал на изроди. Открити сме и приемаме всичко, а не можем да разберем, че изглупяваме.
Свят, в които да работим, но да не сме достатъчно задоволени материално, е често срещано, няма как да не е тъжен. Търсим работа без нищо да можем, а искаме да управляваме. Отказваме оферти, тъй като не вярваме, че е истина, ако предложението е високо. Отказваме се от позиция, тъй като е твърде организирано и леко за нас, а ние сме свикнали да ни е трудно.
Общество, което не вярва в другите или не вярва в себе си трудно има как да се изкачва нагоре. Хората, които могат, знаят и си заслужават, често не знаят колко струват и се подценяват, а тези които нищо не могат, правят себе си известни и заможни с глупост и безхарактерност. Как израстващите да решат да са знаещи и бедни като могат да са прости и богати. Популярно е да си елементарен в материален свят.
За да сме по-добра версия на себе трябва да се научим да отсяваме правилното и разумното, за да сме точните хора, не безразсъдното и необмисленото, за да сме по-интересни. Трябва да бъдем добри в малките ежедневни неща, за да правим и другите малко по-добри. Слушайте, говорете и споделяйте един с друг, за да разберете, че има и други възгледи за нещата, че има и други приоритети, други мечти и не се подсмивайте. Може да има малки мечти, но щастливи лица, може да има недостижими цели и озлобени физиономии. Научете се да разпознавате душата в очите на хората и да не вярвате на всяка дума. Но за да можете това трябва да комуникирате лице в лице.
Доверяваме се на написаното и сниманото, а на живо не може да познаем дали сме тъжни, доволни или просто непукисти. Можем да се научим да живеем по-добре като разберем, че може по-зле. Можем да се оценим като се гледаме спрямо другите. Виждайки елементарността на останалите да осъзнаем, че не сме като тях. Преди винаги сме искали малко или много да сме различни. Нека сме различни с това, че си знаем нивото. Сега може би искаме да сме еднакви и лежим на кратка слава, но после се чудим защо са ни забравили. Всяко чудо за три дни.
За да създадем по-добра версия на себе си трябва да се научим да слушаме и виждаме другите. Събирайте се по женски, по мъжки и говорете. Всеки един може да ви помогне със споделена емоция, ситуация и случка. Бъдете по-добри с това, че отсявате и се учите. Винаги и завинаги ще има какво да научим от другите, от света, от миналото, от настоящето, за да променим бъдещето си към по-добро.