Децата най-често избухват, когато не получат това, което искат. Но това се случва и когато не се чувстват разбрани или чути. И начинът, по който детето показва разочарованието си, е стряскащ за родителите, особено когато е за първи път.
Крясъци, истеричен плач, лежане на пода, хвърляне на вещи, ритане… Звучи ли ви познато? Чувствате ли се безсилни по време на тези бурни реакции на вашето дете? А знаете ли с кои ваши фрази всъщност ядосвате още повече детето и то отказва да се успокои?
Първата стъпка към решаване на проблема е, разбира се, да разберете причината за избухването. Дори детето да отказва да говори, ако се вгледате внимателно, вероятно ще разберете какво причинява тази криза.
След 4-годишна възраст детето вече може да посочи дали е ядосано или тъжно. Но то не успява да контролира емоциите си, затова не се изненадвайте на реплики от рода на: Ти си най-лошата майка на света” или „Не те обичам”. Не очаквайте и на тази възраст детето да ви съчувства или да разбира последствията. Това се случва след 6-7-годишна възраст.
Стъпка по стъпка детето започва да разпознава и разбира по-добре чувствата и поведението на другите. И това намалява избухванията.
А ето и кои фрази не е препоръчително да казвате на детето си, когато избухне:
1.„Момчетата не плачат!”
Ако имате син, се опитайте да не го възпирате с тази фраза. Плачът е важен инструмент за изразяване на емоциите от децата. Независимо дали става въпрос за момиче или момче, не трябва да лишавате детето от възможността да си поплаче.
2. „Виж на какво приличаш, когато плачеш”
Ако детето смята, че изглежда неприятно, когато плаче, може да реши, че не трябва да показва емоциите си. И това няма да се промени, когато порасне. По-добре научете детето да разбира емоциите си и да ги изразява по правилния начин. Това може да стане с подходящите въпроси, но на първо място, му дайте време да се успокои.
3. „Много си глупав/а”
Никой не иска да бъде считан за глупав, независимо на каква възраст е. Когато родителите наричат така детето, то започва да обижда по същия начин другите. И също така развива съмнения дали в крайна сметка не е наистина глупаво.
4. „Постоянно искаш нещо”
Нормално е да искате да обясните на детето, че не е възможно да получава всичко, което поиска. Но ако всеки път му казвате, че е егоист и постоянно иска нещо, е възможно то да добие нагласата, че не трябва да говори за желанията си. В някои случаи може да се нуждае от нещо важно, но въпреки това да не го сподели.
5. „Виж колко добре се държат другите деца”
Сравнението с другите никога не е добра идея. Такива думи могат да обезценят и най-милите жестове след това. Дори и като възрастни такива деца, остават неуверени и страдат от ниско самочувствие.
Често след подобни фрази детето избухва още повече и отказва да се успокои. А също така и започва да сравнява вас с другите родители.
6. „Ако се успокоиш, ще ти купя каквото поискаш”
Подобни манипулации не работят в ничия полза. Детето остава с впечатлението, че може да получи всичко, ако се разплаче. И също така няма да се научи да взима самостоятелни решения.
Децата, които са мотивирани да се успокоят по този начин, също израстват неуверени. И започват да очакват награда за всяко свое действие.
