Дните на село са заложени в спомените на много от нас, вече порасналите деца на миналия век. Там играехме до късно с приятели, помагахме в градината, карахме колело до мръкване и дори по-късно. Едно нещо, което винаги ще остане в паметта ни, това са закуските рано сутрин. Повечето от тях се състояха от традиционни български закуски, които обожаваме и до днес, понеже са вкусни, носят аромат на спомени и, разбира се, са изключително хранителни. Нека си припомним някои от тях.
Традиционни български твърди закуски
Е, няма как да не започнем с любимите мекици. Едва ли е имало някой сред нас, който да не обича вкуса на току-що изпържена мекица, докато е още вряла от огъня. Но тя не заема самостоятелно първото място, а го дели с вкусните катми. Или палачинки, ако така предпочитате. Тези два вида традиционна българска закуска са останали в паметта на редица от нас като любима храна, която да ни зареди с енергия за предстоящия ден.
Сред твърдите закуски обаче гордо се нарежда и традиционният тутманик. Вкусното тесто с пълнеж от яйца и сирене беше прекрасен начин да започнеш деня си и да напълниш стомаха още преди да си обуеш обувките. Мнозина от нас си спомнят как са изтичвали навън да играят, стискайки в ръце парче тутманик, което баба ни ни е накарала да вземем от тавата.
Освен това мнозина от нас са похапвали и вкусни банички. Да, бабите ни определено бяха специалисти в приготвянето им. Баничките са любима храна на много днес пораснали хлапета, които някога са обожавали сутрините с техния аромат.
Бухтички и кифлички бяха друго любимо кулинарно приключение, което ни очакваше в ранни зори. Или пък ястието, познато ни с народното име “циганска баница” – филийка с мас, червен пипер и чубрица.
Кой би забравил и пържените филийки? Обилно напоени с мазнина, те цапаха пръстите ни, устите ни и дори бузите, но ги хапвахме с наслада и обожавахме техния вкус. Те бяха любимо кулинарно вълшебство, което и до днес си спомняме с възхита и при мисълта за него – стомахът ни се приготвя за вкусно приключение.
Попара
Естествено, закуските не бяха винаги твърди. Понякога се наслаждавахме и на друга традиционна българска закуска, която има малко по-течен вид. Това беше именно попарата. Сух хляб, залят с прясно мляко и обилно поръсен със сирене – кулинарно съвършенство, което е особено подходящо, ако ти се иска топла и питателна храна. Този тип закуска и до днес се свързва с летата на гости при баба и дядо, когато най-голямата ни грижа беше по-бързо да съмва, че да излезем да играем навън. Естествено, баба не би ни пуснала просто така – първо трябваше да сме нахранени. И доста често питателната ни закуска беше именно вкусната попара, която още вдига пара.
Юфка
Докато днес повечето от нас хапват макарони, вместо юфка, именно тя беше по-често срещана в годините, в които бяхме още деца и ходехме на гости на село. Тогава баба приготвяше юфка с различни сосове – кои по-любими, кои не чак толкова.
Баница
Едва ли някой би се сетил за по-емблематична закуска от детството ни от баницата. Любимата баница с кори, яйца и сирене, след която така хубаво си облизвахме пръстите. Без съмнение, бабите ни бяха специалисти по “въпросите на баницата”. Традиционна закуска, която при това може да се приготви и с други видове съставки. Например, бабите ни понякога я правеха с тиква, като, естествено, в този случай я наричахме тиквеник. Още една традиционна вкусотийка.
Друг вид на баницата беше и бюрекът. Друго традиционно изделие за закуска, обяд или вечеря, което използва краве масло и повече яйца.
Клинът също беше известен в някои региони, като той отново напомня на баницата. Само че при него се ползват само две кори и се използва плоча за печенето му. Накрая се намазва с масло и се сервира още врял. Или поне така правеше баба. Да, в българската кухня определено има множество традиционни закуски, за които си спомняме с любов от детските дни. До днес мнозина от нас пазят спомена за тях и ги готвят редовно, тъй като те са си вкусни от миналото до днес и отвъд. Определено си заслужава да поглезим децата си с някои от закуските от нашето собствено детство и да им покажем топлите спомени, които самите ние сме пренесли от миналото в модерната си кухня.
Discussion about this post