Баклата принадлежи към семейството на бобовите растения и цъфти рано през годината. Силно е полезна за здравето ни, освен за хората със състояние, наречено фавизъм, при което може да предизвика тежка хемолитична анемия. Баклата съдържа много растителни протеини, желязо, витамини от група В, фибри, цинк и фосфор.
От сушена зелена бакла може да се произведе брашно. То се изработва от семената и шушулките, като тъмните нишки по тях се отстраняват. Това брашно от бакла съдържа множество полезни хранителни вещества, с които растението обикновено се характеризира, включително голямо количество фибри. Преди да се смелят зърната от бакла, обаче, те трябва да бъдат сварени, поради наличието в тях на потенциално вредни вещества. Те се инактивират именно чрез готвене на пара или под налягане.
Не е особено полезно за хора, които страдат от различни проблеми с червата. При тях, както и при хората, които консумират големи количества брашно от бакла, то може да доведе до подуване на корема, газове и други неприятни симптоми.
Брашното от бакла е с изключително фин вкус. То може да се прибави и към солени ястия, и към рецепти, които са за сладки изделия. Един вариант е да се използва самостоятелно. Но може и да се прибави към други брашна.
В традиционните франзели, които асоциираме с чудна Франция, се съдържа именно подобно брашно. Други френски брашна също включват и смес от бакла, като тя допринася с невероятните си вкусови качества към различните ястия.
Гърците са го използвали, за да приготвят свои рецепти за хляб. Римляните също са правели кулинарни чудеса с брашно от бакла.
Баклата е употребявана дори от древните египтяни. Дори и днес се използва в различните култури на Близкия изток като полезна добавка към ястията. Това важи и за брашното от бакла.
Освен това могат да се приготвят най-разнообразни теста, включително такива за пици. Или пък да се добави към сместа за палачинки, с което те да станат още по-вкусни. Но не само западната култура го използва. В индийската кухня също присъства, като влиза в състава на множество вкусни ястия.
Тъй като не съдържа глутен, то е силно полезно и при приготвяне на рецепти, които целим да останат безглутенови. Особено ценно се оказва това за хората, които страдат от глутенова непоносимост. Благодарение на брашното от бакла те могат да се насладят на тестени изделия, без да рискуват неприятните здравословни ефекти, асоциирани с глутена. Общо взето, брашно от бакла може да замести бялото брашно в почти всяка рецепта, която изисква такова.
Главно се ползва в солени рецепти. Там то допринася с отлични вкусови качества, които могат, обаче, да са с леко неприятен аромат за някои хора. Това не е валидно за всички, а само за онези, които са по-взискателни към ароматите.
Брашното от бакла може да се добави към картофени изделия, към ястия със зеленчуци, към сосове и яхнии.
Подходящо е не само за солени храни, обаче. Може да се добавя и към сладки изделия, включително торти и кексове. Или пък за употреба към сместа за бисквитки.
Най-големите ползи от баклата идват откъм съдържанието на протеини. Но не бива да пропускаме и съдържанието им на фибри. Тези две съставки са от съществено значение за здравето на целия организъм, а особено са полезни за вегетарианците, тъй като служат отчасти за заместител на месните изделия.
Изключително ценен помощник е за всички хора, които обожават тестените изделия, но не могат да консумират глутен. Те могат да го използват като заместител на традиционното бяло брашно и с него да приготвят както хляб и хлебни изделия, така и сладки, кексове, торти и други, които иначе биха били недостъпни за консумация при глутенова непоносимост.
Да, може и да не ви хареса, тъй като има леко по-специфичен вкус и аромат, но общо взето дава чудесни вкусови характеристики. Отново напомняме, че баклата е потенциално вреден продукт за хора с дефицит на специфичен ензим, при което може да доведе до алергична реакция, изразяваща се с хемолиза (своеобразно разпукване на червените кръвни клетки и изливане на тяхното съдържание в течната съставка на кръвта) – състояние, познато като фавизъм, или недостатъчност на глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназния ензим.
