Румяна Борисова е интересна и необичайна бизнес дама, чието ежедневие от над седемнадесет години се състои от монтаж, конструкция и цялостна организация за басейни, сауни и джакузита. А в момента подготвя стихосбирка, която ще представи през лятото на 2024г. За призванието да си успешна жена и изпитанията в живота, тя споделя в интервю за нас.
-Какво означава да бъдеш жена в днешния свят?
Да бъдеш жена и да раждаш е дар свише, но много от жените днес сме забравили да бъдем жени и поемаме голяма част от мъжките задължения и функции. Според мен това важи за българката в огромна степен. Като жена с професия, свързана с мъжката сфера на дейност, аз визирам и себе си. А не трябва да забравяме, че сме жени и да се отнасяме и към себе си, като такива.
-Кои са някои от предизвикателствата, пред които сте изправени като жена, и как ги преодолявате?
Най-голямото предизвикателство за мен е баланса между ролята ми на майка и работата ми.
-Имало ли е моменти, когато сте се чувствали невидими или недооценени поради пола си? Как се справихте с това?
Никога не съм се чувствала невидима. Смятам, че да си жена в мъжки бизнес в този смисъл на въпроса Ви е много по-голям плюс, отколкото минус, защото повечето хора не очакват професионализъм в мъжка сфера и го оценяват много високо. Но първоначалното недоверие го усещам почти винаги.
-Кое според вас е най-важното качество, което една жена трябва да притежава, и защо?
Смятам, че това е женствеността и тя все повече липсва. Нашата сила и в бизнеса, и в личен план е женствеността, нежността и грижата, на която сме способни.
-Как балансирате работата и личния живот и какви стратегии използвате, за да гарантирате, че имате време за себе си и за грижа за психичното здраве?
Не съм сигурна, че винаги успявам да балансирам добре личния си живот и работата си, поне ежедневно. Правя това в определени периоди. Например, когато родих сина си през първите години бях посветена предимно на отглеждането му, което разбира се отрази негативно в работен план. Сега е обратното – заетостта в работата ми доста често ме лишава от възможността да бъда пълноценен родител. Мисля, че е така с повечето жени в нашето натоварено ежедневие и трябва да признаваме това.
Когато го признаем и осъзнаем, имаме възможност и да го разрешим. Не ме е срам да кажа, че в определен период от живота си съм посещавала психолог, чета духовна литература и се опитвам да поддържам духа и психиката си на високи вибрации. Смятам, че всеки човек, който има отговорност към близките си и всички останали хора, част от нашия свят трябва да се замисля за психическото си здраве и да прави необходимото, за да е адекватен и полезен за света наоколо.
-Имало ли е моменти, когато сте поемали рискове и сте излизали извън зоната си на комфорт? Как тези преживявания са оформили живота ви?
Почти през цялото време аз съм извън зоната си на комфорт и само в определени кратки моменти съм в нея. Това е моят начин да се развивам и усъвършенствам. В природата има две състояние – на градация и деградация. Нищо не стои без да се движи и постоянно на място. Така е и с хората. Зоната на комфорт е мястото в нашето съществуване, където се раждат депресиите, самотата или пък токсичните връзки. Където човек престава да се развива духовно, личностно или професионално и много често това променя и ценностната ни система и ражда социално болни консуматорски общества. Това не е моето място.
-Какво ви вдъхновява и мотивира да продължите напред всеки ден?
Това е на първо място моят 10-годишен син Дениз.
