По случай Националния празник – 3-ти март, Деня на Освобождението, решихме да ви разкажем малко за най-добрите и почитани български художници. Те не бива да бъдат забравяни, а и сме сигурни, че сте виждали и чели за техните картини и талант и бързо ще ги познаете.
Най-известният български художник е Владимир Димитров – Майстора, роден на 1-ви февруари 1882-ра в село Флорош. Той учи в Художественото индустриално училище в София, днес познато ни като Националната художествена академия, където се обучава от едни от най-добрите учители. От там всъщност тръгва и прозвището му – печели всички конкурси и състудентите му започват да го наричат Майстора. По-късно доброволно участва в Балканската война, като отразява моменти от нея в рисунки. В много от творбите му виждаме трагедията на войната, усещаме ги досущ като признанието и истината за една ера.
През живота си той пътува много и работи къде ли не – от Италия до Америка. През 1924, когато е на около 40 години, се установява Шишковци, селце близо до Кюстендил, и тематиката в картините му главно се фокусира върху хората около него. Едно от най-известните му произведения е ‘Мома с Ябълки’, чиято година на създаване не е известна, но се знае, че е от престоя му в Шишковци. Тя впечатлява със своите ярки цветове и необяснима емоция – сякаш погледът на момата сам ни пронизва.
Тази година се навършиха 140 години от неговото рождение. Той до днес държи първото място и изобразява българския дух и сила, както с живота си за пример, така и с красивите си картини. Един от неговите цитати, запазени през цялото това време благодарение на спомените на професор В. Стоилов, който показва неговата скромност и величие, е следният: “…Обичах изкуството и никога не съм вервал, че без него бих бил годен за друго. Може много да съм грешил в тоя път, но – бех щастлив.”
Вторият художник, който ще споменем, е Златю Бояджиев. Той е роден през 1903-та година в Брезово и неговите картини доста се различават по стил от тези на Владимир Димитров. И той завършва Художествената академия в София, където е обучаван от проф. Цено Тодоров – една от най-видните личности в българското изобразително изкуство. Произведенията му са разделени на два периода, преди и след 1951-ва година, когато получава мозъчен инсулт и остава парализирана дясната половина на тялото му. След това Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Първият период е фокусиран главно върху сцени от живота на село, а вторият клони към посоката на гротеска.

Той успява да съчетае в картините си сърцевината на природата и нейните безброй цветове и форми, заедно с мислите и чувствата на хората и тяхното ежедневие. За да вникнете в творбите му, особено тези от по-късните години на неговия живот, то трябва да се загледате и да търсите скрития символизъм. Бояджиев носи званието ‘Народен художник’, а една от най-известните му творби е ‘На трапезата’, която е с изключително интересна композиция и представя едно семейство около кръгла маса, потънали в молитва преди да посегнат към храната. Най-голямата колекция от негови картини може да се намери в къщата музей ‘д-р Стоян Чомаков’ в Пловдив.
За финал ще ви разкажем за Дора Бонева, една от най-знаменитите български жени-художници. Родена през 1936-та година в Габрово, Дора завършва живопис в Националната академия, а не след дълго вече рисува портретите на безброй видни български личности. Нейният стил е уникален и често е определян като “експресивен реализъм”. Картините й са оприличавани на прозорец към света и тя сякаш ни говори чрез тях.

Бонева бързо става известна в България, а след това и зад граница. Създава самостоятелни изложби в много големи градове в Европа, като Лондон, Хага, Париж, а у нас нейните изложби са любими и винаги дългоочаквани в Бургас, Варна и София. Голяма част от творчеството й се намира в нашите галерии, а някои произведения са собственост на частни колекции по света.
Нейната любовна история е също така вдъхновяваща – любовта на живота й е българският поет Любомир Левчев, а двамата си отидоха от света наскоро – Дора бе на 85 години, когато почина, година и половина след съпруга си. Децата им, поетът Владимир Левчев и художничката Марта Левчева, продължават да творят.
Други важни имена за българското изкуство, които искаме да споменем са тези на скулпторката Васка Емануилова, една от първите жени в родното скулптурно общество, Дечко Узунов, на когото дължим голяма част от красивите сгради в София и страната, Доньо Донев, който със сигурност ви е разсмивал с карикатурите си – особено обичаните от малки и големи ‘Тримата глупаци’, и много други.
Изкуството е неизменима част от нашето ежедневие, прави ни по-богати и ни кара да изпитваме всевъзможни емоции. Българските художници са прославили страната ни навсякъде по света, впечатлявайки с таланта си, разказвайки и споделяйки с други народи българския дух и култура. Важно е да знаем за техния живот и творчество, а защо не да отделим някой приятен неделен следобед за посещения на близкия музей или галерия, където да видим с очите си тяхната магия.
Discussion about this post