Нова година. Нека бъде едно ново начало на по-хубавото ни бъдеще. Нека 2022 година да ни подскаже как да сме победители, как да сме по-добре от миналата година и все по-добре с всяка следваща. Дойде време на махнем украсата от елхата, да изтрием негативните спомени от отминалите 12 или 24 месеца и да посрещнем с вяра, надежда и любов следващите 12. Преяли, препили и напразнували се, да се поздравим с „ за много години“ и да помислим с какви думи да започнем Новата година.
Ще споделя няколко неотлъчни за мен мисли, звучащи ми подходящи за тази година. Не може да знаем дали е вярно, че каквото мислим, това получаваме и ние сами си предизвикваме съдбата, но не е невъзможно поне януари да започнем с позитивизъм и да се надяваме така да завършим и декември. Да изберем един първоначален за годината темперамент и дано да не бягаме от него много често.
Започвам с мисъл на Жан Пол-Сартр, който е един от любимите ми философи и писатели. Носител е на Нобелова награда и е разпространил името и идеите на екзистенциализма. Той развива посланието за постоянното безпокойство на човека, неговата екстатичност. Свърза съществуването с фундаменталната свобода като отговорност за това сам да определи себе си и с това да насърчи и другите да го направят. Той вярва, че така както човек живее , така прави себе си.
Всеки един от нас трябва да бъде поне малко насърчител и поне малко покровител. Не всеки може да бъде герой и не е необходимо, но всеки би могъл да даде пример, да остави следа или поне да повлияе на някого. Човек прави себе си в процеса на живота си и всяко едно чувство, случка, всекя друго същество го изгражда.
Може би това би била една доста полезна за всеки мисъл, с която да започне своята година, защото най-същностната характеристика на човека, правеща го стойностен, е свободата. А ние сме свободни да направим себе си и трябва да се постараем да се справим добре с тази свобода, за да не се окажем оковани в предразсъдъци, празни надежди и несъществени мисли.
Втората мисъл, която бих искала да споделя и по-която ще е полезно да се водим малко по-често е, че човекът е велико чудо и достойно за удивление същество от Джовани Пико делла Мирандола. Той е философ и мислител, представител на хуманистите през Възраждането. Изучава Стария завет и Корана, за да може да направи по-точна преценка за вярата на хората, нейното значение и важност в изграждането ми. Развива възгледа за достойнството на човека и това, че той има място в йерархията и може свободно да избира както и Бога си, така и плътските си желания.
Според него Бог е създал човека нарочно, защото без него не би имало и Бог. Най-основното тук е, че на човек му е дадена свободна воля да избира, затова от всеки един зависи какъв ще бъде. Една от най-силните страни на човека е правото му на избор, дали правилен или неправилен. Човек има право на грешка и е в реда на нещата, той да е грешен. Грешните и правилните решения са това, което го създават като личност. Изборът, който ще направи ще го определи и това, че винаги има черно, бяло и сиво за него, е част от достойнството му. Не трябва да ни е срам от неправилните решения и кривите пътечки, които сме поемали.
Трябва да сме горди от пътищата, които сме изминали, завоите, които сме взели и да гледаме напред. Можем да изберем в какво и кой да вярваме, в какво да се надяваме и кой и какво да обичаме и трябва да осъзнаем, че това ни дава сила и отговорност. Отговорни сме за това какви сме и какви бихме искали да бъдем. Силни сме, затова че, може да сме грешни и пак да не сме грешници.
Късметлий сме, че може да се учим от провалите и успехите си и тези на другите около нас. Имаме толкова шансове в живота колкото никое друго същество и трябва да се възползваме максимално и винаги да избираме. „ Можеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, ако пожелаеш, но можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесни висоти“.
Следващата мисъл е на Артур Шопенхауер, който е немски философ- ирационалист.
Смята, че Световната воля е основата на всички неща. Единственото възможно и разумно поведение на човека е да се стреми да постигне волята, която го тласка към цели.
„ Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби“. Споделям тази мисъл, за да ви кажа, че трябва да сте умни, не обикновени. Да се замислите как да употребите времето си, а не само да го убиете. Как да направите нещо полезно, нещо добро и да не съжалявате за нито един загубен ден. Денят и времето ви на този свят да бъдат ползотворни, а това можете да постигнете като ги запълните със смисъл, значение и емоции.
Не е загубеното времето, ако сте чувствали, мислили и действали. Запълнете ума си с размисли, душата си с емоции, защото всичко, което може да ни усмихне и да ни разплаче, не е напразно. Това са нещата, които помним и ни създават. Хората се познават по това кое и кога може да ги разплаче или разсмее, по това колко сила, воля и душевност имат и показват. Нека опитаме да превърнем живота си в шедьовър, а не в кич. Да бъдем създатели на своя свят, а не просто наблюдатели.
Продължаваме напред през философските мисли с това, че „ всеки трябва да има право и възможност да бъде самия себе си“ на Хосе Ортега и Гасет. Той е испански философ и социолог, развиващ така наречената „философия на живота“, свързана със скритите начала. За начало на Новата година искам да си напомним винаги да бъдем себе си и никога да не се срамуваме от това какви сме. Да не съжаляваме за вчера, за да можем да направим днес по-добро.
Не трябва да лежим на това какво мислят и говорят хората за нас, защото колкото и да не ни се иска, ние сме едни стадни същества и се ръководим от околните. Да се научим да уважаваме себе си такива каквито сте. Това как мислите, как обичате и мразите, как се обличате и как изглеждате, се определя от самите вас и това, което ви прави доволни и щастливи.
Трудно е да паснем на всички очаквания, стереотипи като все ще попаднем в някой и друг предразсъдък. Дори да сме черната овца в бялото стадо, поне ще се забелязваме от далеч. И никой не е казал, че нашето „ аз“ не може да се различи от другите с начина си на мислене и съществуване, само с това, че работи над себе си, а не разчита на хорската уста и празната глава.
Друг философ от любимите за мен, е Албер Камю. В реда на споделените по-горе мисли, това, което той може да ни каже е, че е срамно човек да бъде щастлив сам. Това, към което съм насочила своите размишления за новата ми година и свързано със самата мен, с моето осъзнаваме, смисъл и значимост в света около мен и моите най-близки хора.
Искам да мисля за това как да се подобря, как да се оценя по-високо, сама в собствените си очаквания и представи. Желая да почувствам колко по- добра майка, съпруга и човек съм била тази година. Вярвам, че мога да се надграждам, вярвам че всеки може и мисля, че подобни мисли дават добра насока в посока на себеразбирането и самооценката.
Ако всеки един от нас всяка година се опитва да се надраства, ще живеем в един по-красив свят с по-хубави хора, по-истинска култура, ценности и значимости. Ако по-често размишляваме над себе си, ще намерим другия и истинския смисъл на „ работя над себе си“ и ще разберем, може би, колко безсмислено би било да го казваме с друга умисъл и да го постваме в социалните си акаунти. Когато сме интелигенти хора и опитаме да се развиваме, няма как да не помислим и за някой друг. Аз съм далеч от мисълта, че човек е изпълнен и истински, когато е сам, когато не се е споделим с някого.
Роднини, близки и любови няма никакво значение. Може би за мен човек е познал себе си, когато е намерим кой да го познае. Да го види в тълпата безличие, да му подаде ръка и така до края на пътя. Затова бих казала, че е срамно човек да бъде щастлив сам. Ние сме оргинални същества и не сме създадени да сме сами. Всичко е по- хубаво, когато е споделено.
Искам всеки в Новата си година да помисли над това как да се надмине себе си или поне малко да се изкачи нагоре в собствените си очаквания, не очакванията на мама и татко, батко, кака или съседа. Да намери споделеността, която му е необходима и да обича каквото и за който душата му крещи.
Не искам да има съжаления и страх, срам и преструвки. Как да се харесам на другите като аз не се харесвам. Това има значение – да обичаме и уважаваме себе си, за да ни ценят другите. На никой не му е толкова важно колко сме красиви или грозни, дебели или слаби, стига да се познаваме и да растем. Мисълта ни да расте. Няма как някой да ме убеди, че е бил по-запознат със себе си и е бил по-добре като по-млад. В някои аспекти -да, най-вероятно, но надали тогава е знаел какво е да си родител, какво е да загубиш родител, как да се съобразяваш с изискванията на света, когато ти и няколко човека зависят от теб.
Какво значи светът на друго същество да зависи от теб, а не ти само да разчиташ на някого. Искам да кажа на всички да бъдат себе си, а ако не се познават да опитат да се открият. Да не се крият зад льжливи цели и наложени истини, а да намерят своя смисъл, защото такова ще се чувстват по-добре. Не е необходимо да сме съвършени, а да знаем кои сме и къде ни е мястото.
На е задължително да сме уникални, а да сме себе си и да сме истински. Защото, „ ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават по между си. Индивидуалността изглежда, произхожда от несъвършенството“ както е казал Атанас Далчев.
Discussion about this post