Отдавна вече не е табу човек да има татуировка, но как да прецени дали няма да му омръзне, дали няма да съжали. Първата ни татуировка е наистина доста трудно решение понякога и така би трябвало да е. Аз винаги съм искала да имам татуировки и преди години ме спираше мнението на близки хора, на всички хора. Беше едно сериозно желание за мен и го поисках като подарък за рожден ден. Поканих много хора и им казах, че не искам нищо друго освен пари в пликче за татуировка. Те бяха така добри и сбъднаха моето желание.
Избрах си студио и реших, че на „ Витошка“ ще са най-добри. Самата картинка бях избрала доста преди това и не се чудих много, защото винаги много съм го искала. Мисля, че от време на време трябва да правим нещата, които просто много искаме, а не да се тормозим защо не го направихме на време, сега ни е късно, остарели сме и няма да е подходящо.
Дали трябва да си правим татуировка като сме млади или има някаква определена граница? Не, не мисля така. Мисля, че би било добре да сме осъзнали, че това не е нещо, което можем да объркаме и да поправим. Въпреки, че вече има и такива процедури, но би било добре да си ги спестим. Поне първия път трябва да сме сигурни, че е нещо, което ни харесва или нещо символично за нас.
Това, което аз мога да кажа за избора на татуировка през живота ни, е че често меним интересите си, стила си и може би някоя стара татуировка в един момент не е подходяща за нас. Но това не трябва чак толкова да ни плаши или да ни срамува. Нормално е да се променяме и да израстваме, поне би трябвало да го правим. Затова е и нормално нещо, което много ни е харесвало на 20 години, на 40 вече да не ни е толкова красиво.
Наистина е важно къде и какво бихме искали да изобразим на тялото си, но и да знаем все пак, че това си е нашето тяло и може да правим каквото поискаме с него. Често пъти в модерния ни свят се прекалява с тази свобода и се превръщаме в Квазимодо, но пък за сметка на това се мислим за Есмералда. Замъглена е представата ни за красиво и кич, и сме доста загубени в това да изглеждаме добре, вместо да мислим повече. Но този аспект за мен, човек с татуировки, е доста полезен.
Когато аз направих първата си татуировка още не беше чак толкова прието и модерно, но аз винаги съм си била бунтар. Винаги съм се опитвала да ме харесат, но не се боях, да съм различна и странна. Смятам, че странните хора ги харесват истински. Този, който ги избере и ги обича, го прави въпреки всички странности и наклонности. Те са красиви каквито и да са в техните очи и за мен това е по-важното.
Предполагам всеки любител на татуси е мислил в някакъв момент, че с татус ще стане по-привлекателен, по-секси. Към момента, може би да, ще стане, но не винаги е било така, дори напротив. Често татусите са свързани с прекарване в затвора, с гангстери и други банди и секти. Много пъти може и да е точно така, но малко по малко се научихме, че човек може да изглежда както си поиска и пак да е стойностен. Обществото ни израсна в тази посока, което е и плюс и минус.
Бих искала да споделя факта, че още по времето на нашите прадеди, не сме били далеч от татуировките. Славяните са татуирали жените си най-често по ръцете и лицето, защото така те не са били привлекателни за мюсюлманите. Това е била тяхната защита против ислямизиране. И тази традиция се е запазила най-дълго при балканските народи.
Вашата първа татуировка трябва да бъде нежна и красива, бих казала едно произведение на изкуството, за да се чувствате горди, че я носите. Нещо голямо и на половин гръб не би било добра идея като за начало. Тъй като се оказва вярно, че като си направиш една, не можеш да спреш и почти никога не оставаш само с нея. След като се премине първоначалния страх от това дали боли, и видиш, че не боли толкова, няма какво повече да те спре да продължиш.
Като за човек, обичащ да пише и да чете, за мен добра идея за татус винаги са били надписите. По- интересен шрифт, символично значение и е трудно след време да съжалиш за направата. Аз реших да напиша на себе си името на дъщеря ми, в колко часа е родена, на коя дата и кой ден е било тогава, колко е тежала и дълга е била и коя зодия е по нашия и по китайския календар. Сложих си го дясно на ребрата. И предполагам се чудите дали там боли? Не, не боли толкова и бих казала, че повече гъделичка.
Понеже първата ми татуировка е на гърба долу ниско, знам, че по гръбначния стълб боли много повече. Бих посъветвала, че кръста не е най- подходящ за първи татус от гледна точка на болката, но ако избирате място, което да не се вижда толкова, то би свършило работа.
За нежния пол винаги ще са актуални нежни и малки татуси, но не бива това да ви спира да развихрите въображението си. За майките – няма как да съжалят за татуси свързани с техните деца било то малки крачета и ръчички, надписи, зодиакални знаци и символи. За националистите, винаги ще се измисли някоя истинска българска татуировка. Имаме много герои за възхваляване и сме народ богат на история, така че и тук изборът е огромен и ни прави горди, че сме българи.
Любители на музиката, спорта, звездите, Бог – за всекиго има какво да се измисли. Това, което трябва да знаем е, че и да се променим, татусът ще ни напомни какви сме били и няма за какво да съжаляваме. Отпуснете се и избирайте смело, защото телата ни така или иначе ще се загрозят било то с размазани татуси или с увиснала кожа. Бременност, кърмене, физически и психически труд, промяна на тегло, просто продължителността на живота, няма да ставаме по-красиви, а само по-умни. Може да съжаляваме за това, което не сме направили, а много сме желали и да се радваме на изписаната ни младост и дух в нашите татуси, белези, бръчки, бричове и стрий.
Ние сме това, което искаме да символизираме и то е вкупом от целия ни житейски път. Самите ние сме едни шедьоври, всеки повече или по-малко красив, но всички сме произведения на няколко създателя. Има неща, които не можем да променим, гени от които зависим, но винаги можем да се татуираме. Все ще има някой, който да ни хареса каквито сме, с татуси или без, стегнати или увиснали, сбръчкани или гладки, защото по-млади няма да ставаме.
И за най-скърцащият, мръсен влак от българската железница към Северозападна България, си има пътници. Важното е да има за къде да пътуваме и към кого. Ще се качим и във влак с течаща тоалетна и счупени прозорци, ако има кой да ни чака. Може да имате един пътник, но да е с вас от началната до крайната гара. Затова избирайте внимателно и знайте, че и да съжалявате и да ви е срам от нещо, винаги ще има поне един, който да ви харесва въпреки всичко.
Discussion about this post