На 26 декември 2024 г. се проведе четвъртият национален протест, организиран от Фондация „За споделено родителство“, с цел да се подкрепят подчертае значимостта на реформите за споделено родителство и да отбележи една година от първия протест, организиран от фондацията и проведен на същата дата през 2023 г., като продължение на станалите традиция през последното десетилетие – протести на родители с настояване за споделено родителство.
В откриващата си реч на протеста, основателят на Фондация „За споделено родителство“, Слави Несторов, каза: „Честит ден на бащата! Благодарен съм за пътя, който извървяхме за тази една година, най-вече защото виждам резултат в това, колко много хора говорят вече за споделено родителство!“
Гражданите, които взеха участие в протестните действия, отново показаха своето несъгласие с липсата на реформи на семейното законодателство и институционална подкрепа за защита на децата от родителско отчуждение. По-рано през деня се проведе протест за споделено родителство и в Пловдив и други градове, а впоследствие част от организаторите на пловдивския протест се присъединиха към този в София.
Организаторът на Пловдивския протест, Владимир Ненов, сподели:
„Преди една година бях с двете си деца, и двете казаха – Искам да имам мама и тати по равно! Затова знам, че си струва тази борба.“
Събитието отново подчерта нуждата от активни действия за промяна на законодателството и обществения подход към родителското отчуждение, като се постави акцент върху правата на децата да имат равнопоставен контакт с двамата родители.
Цялостна реформа, внесена в Народното събрание
На протеста присъстваха адвокат Пламен Борисов и адвокат-медиатор Йорданка Бекирска, които са част от Фондация „За споделено родителство“. По време на речта си, Пламен Борисов представи основните предложения на фондацията, които са включени в новия законопроект, внесен в Народното събрание. Законопроектът е входиран от ГЕРБ и ИТН.
Тази реформа цели създаването на правна рамка, която да осигури равнопоставеност между родителите и да защити децата от последиците на родителските войни. Основните предложения включват:
– Оборима презумпция за споделено родителство – разпределяне на времето на детето по равно между двамата му разделени родители и законови гаранции за зачитане на волята на всеки един от родителите при вземане на важни решения за детето;
– Специално исково производство за родителски спорове – което да задължи държавата чрез съда да се намеси адекватно и да реши своевременно всеки един спор между родителите относно детето;
– Специални мерки за борба с родителското отчуждение – изрично обявяване на родителското отчуждение за тежка форма на домашно насилие;
– Гарантиране на изпълнението на съдебните решения за предаване на дете – като възложи на полицията, при нужда да се намеси и с помощта на детски психолог от служба Детска педагогическа стая, а при необходимост и задържане на родителя, който пречи на изпълнението – да изпълни съдебното решение и да предаде детето на родителя, който трябва да го вземе;
– Специални правила за релокация на местоживеенето на детето, за да се предотврати отвличане на детето далеч от другия родител против волята му;
– Специални мерки за бързо установяване на произхода на детето преди раждането или скоро след раждането, за да се избегнат случаи, като този с разменените бебета в болницата или като този на детето на Велико Минков, който въпреки, че е доказал с ДНК тест, че е баща на детето си, повече от година след раждането на детето още не може да бъде вписан в акта за раждане като баща.
● Оборима презумпция за споделено родителство, която да се прилага като стандарт в случай на раздяла.
● Равно разпределение на времето между двамата родители, за да се гарантира емоционалното и психологическо благополучие на децата.
● Механизъм за изпълнение на съдебните решения за предаване на дете, който да предотврати укриването или задържането на деца в разрез със съдебните постановления.
● Мерки против родителското отчуждение, които включват превантивни програми и санкции за нарушители.
Пламен Борисов завърши речта си с думите: “Споделеното родителство е една безплатна, без бюджетна политика за повишаване на раждаемостта. Една такава политика може само да е в помощ на държавата!”
След него адвокат Йорданка Бекирска каза: “Имаме три законопроекта, върху които ще работим с идеята да можем да направим равнопоставено участието на двамата родители в живота на децата – така както то следва да бъде. Това е важно от гледна точка на феминизма – това което аз, като една майка, упражняваща съвместно родителство, мога да ви кажа, че това е единствения начин! По този начин аз имам времевия капитал да бъда майка, професионалист и да имам активен социален живот, защото във времето, в което исках да бъда това – моя бивш съпруг поемаше грижите за децата. Успяхме да си поделим времето така, че и двамата да можем да водим пълноценен и активен живот – да бъдем родители и да се развиваме като личности!”
Призиви за действие
В протеста взе участие и Велико Минков – баща на второто дете на Габриела Славова, известна на медиите със случая с бруталното убийство на Пейо Пеев, в резултат на спорове между двамата за правото му да вижда детето си. Велико сподели:
“За съжаление все още не виждам никакво желание за дебати по темата от страна на правителството. Надявам се наистина да обърнат внимание на нещата – време е за промяна, с която ще се гордеем!”
Във финалните си думи, основателят на Фондация „За споделено родителство“, Слави Несторов, подчерта: „Всички днес сме тук, защото вярваме, че споделеното родителство е бъдещето. Всички ние сме родители и искаме децата ни да са до нас, да може да ги виждаме и да им даваме любов, защото това е най-важното – да споделяме! От нас зависи промяната!“
Обществени очаквания и следващи стъпки
Инициативата продължава да набира сила в социалните канали на Фондацията, където поддръжниците могат да следят новини и информация за бъдещи действия. Участниците в протеста заявиха готовността си да продължат с инициативи, насочени към оказване на натиск върху институциите за приемане на реформата „Споделено родителство“.
Следващите стъпки включват срещи с представители на институциите, обществени обсъждания и разяснителни кампании за широката общественост.