Готово ли е българското общество за промени в Семейния кодекс, целящи равноправие между родителите след раздяла?
На 7 май 2025 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе откритият дебат „Бъдещето на децата – с двама родители и след раздяла“, организиран от фондация „За споделено родителство“. Събитието привлече юристи, психолози, представители на институции, политици, медии и родители, които се събраха заедно, за да обсъдят актуалните предложения за промени в Семейния кодекс и да потърсят решения за едно по-добро бъдеще за българските деца. Дебатът беше доста противоречив, като се споделиха различни гледни точки – както в подкрепа, така и в опозиция на предлаганите законодателни промени, което подчерта колко чувствителна и сложна е темата за споделеното родителство.
Дебатът се състоя в момент на засилен обществен интерес към темата, след като три законопроекта за въвеждане на оборима презумпция за споделено родителство вече са приети на първо четене в Народното събрание.
Може да ви хареса също
Събитието бе открито от модератора Бойко Василев – български журналист, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“по БНТ, който подчерта важността на диалога между всички страни: „Целта на този дебат е да дадем яснота по законодателните проекти, да обсъдим идеи и решения и да чуем какво мисли обществото.“
Основателят на фондация „За споделено родителство“ Слави Несторов се обърна към всички присъстващи с думите: „Тук сме, за да покажем, че зад каузата за споделеното родителство стои грижата за децата, а не битка между родителите. Това е шанс за промяна, която поставя децата в центъра.“
В първия панел дискусията беше фокусирана върху същността на споделеното родителство, какво предвиждат законодателните промени и как те ще се отразят на децата, родителите и обществото. Експертите обсъдиха кои са конкретните механизми, които ще гарантират равнопоставеност на двамата родители след раздяла, какво означава минимален гарантиран дял време с всеки родител и как могат да се преодолеят предизвикателствата на родителското отчуждение. Важен акцент беше поставен върху интереса на детето като водещ критерий при съдебните спорове за родителски права и върху нуждата от повишаване на обществената осведоменост за ползите от споделеното родителство.
Адвокат Пламен Борисов заяви: „Трябва да излезем от логиката на победители и победени в съдебните спорове и да се фокусираме върху най-добрия интерес на детето, който във всички случаи означава присъствие и на майка му, и на баща му в живота.“
Останалите участници в панела – адвокат Васил Попов, Веселина Петрова, Владимир Ненов, Александър Рашев и специалистът по ранно детско развитие Анна Влаева – показаха различни гледни точки и засегнаха теми не само в подкрепа, но и в опозиция на концепцията за споделеното родителство.
Александър Рашев, народен представител от ИТН, сподели: „Законодателството следва да гарантира равнопоставеност на страните в процеса, но в конкретния случай, най-важни са интересите на децата. Когато институциите работят в синхрон, можем да постигнем справедливи решения, които защитават интересите както на двамата родители, така и на техните деца.“
В опозиция адвокат Васил Попов каза: „Споделеното родителство е добра идея, но трябва да се формулира и прецизира детайлно. Предложените законодателни промени са неправилно формулирани и ще доведат до много повече проблеми в правоприлагането при дела за деца. Не е съобразено че правоприлагането за деца изисква съблюдаването и на други нормативни актове освен СК. Някои от така формулираните предложения преповтарят налични правни норми. Някои от предложените промени са извън предмета на споделеното родителство и очевидно целят други неща.“
От позиция на баща, засегнат от проблема на родителското отчуждение, Владимир Ненов сподели: “Много често след раздяла в семейството някой гениален родител решава, че в най-добрия интерес на децата е те да бъдат държани като заложници, да бъдат ползвани като разменна монета за изнудване и всеки ден да им се повтаря колко лош е другия им родител, как не ги обича и как те трябва да си изберат кого да обичат и кого да мразят.
Кое дете може да функционира нормално така и с каква представа за света израстват децата? Дали се чувстват обичани? Или са поставени пред невъзможния избор – от кой от двамата си родители да се отрекат, кого да предадат, въпреки че обичат и двамата. Кое дете може да живее с последствията от такъв избор? И защо изобщо позволяваме децата да бъдат настройвани по този начин срещу най-близките си?”
„Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално. Промяната в закона ще доведе единствено до повече дела и повече проблеми в отношенията на хората. Липсва статистика по тази тема, липсват сериозни мнения и анализи на психолози и социални работници. Но в рамките на нула време се правят три законопроекта. Уважавам работата на юристите, но според мен трябва други специалисти трябва да бъдат водещи тук. И най-важното – трябва да се мисли преди всичко за комфорта на децата. Сега имам усещането, че се прави промяна в закона, заради няколко частни случая.“ заяви Веселина Петрова – журналист, блогът и майка.
Във втория панел вниманието беше насочено към институционалните, социалните и правните предизвикателства, които съпътстват темата. Участниците – Адвокат и медиатор Йорданка Бекирска, Анна Влаева, адвокат Карло Луканов, Слави Несторов и Сияна Петрова, обсъдиха как държавата може да се справи с фалшивите сигнали за домашно насилие, какво е влиянието на близките върху развитието на детето след раздяла и дали страната ни спазва международните стандарти за защита на детските права.
Сияна Петрова сподели: “Аз като училищен психолог, наблюдавайки детското поведение, веднага разбирам дали едно дете има или няма пълноценна връзка с двамата си родители.
Децата, дори тези, чиито родители са разделени, но имащи моделите на мама и татко пред себе си, макар и неидеални, са много по уверени, спокойни и кооперативни. При останалите, които нямат или са много редки контактите с някой от двамата родители – започват да се размиват границите, не спазват правила и норми, разсеяни са, незаинтересовани, без самочувствие, с неуважително и дори провокиращо поведение, търсят и/или създават конфликти и пр.”
Сериозно внимание беше отделено на въпроса какво се случва в случаите на домашно насилие и какви законодателни промени са нужни, за да се осигури ефективна защита и изпълнение на съдебните решения.
Адвокат Йорданка Бекирска заяви: „Държавата носи отговорност да гарантира основното право на всяко дете – връзка и с двамата родители. Законът следва да съдържа ясни правила, които предотвратяват неоснователното отчуждаване на детето от единия родител при родителски конфликт. Сегашната уредба в Семейния кодекс създава състезание между родителите за „основен“ статут, като често води до фактическо изключване на единия от ежедневието на детето.
Това създава родителска диктатура, вместо съвместно родителство. Нужни са законодателни промени, които да гарантират равнопоставено участие на двамата родители. Изключения следва да се допускат само при наличие на сериозен риск за детето, при което се прилагат нормите на Закона за защита от домашно насилие.“
Във връзка с конкретните предложения за законови промени адвокат и медиатор Карло Луканов поясни: “Принципът “Едно дете – едно дело” означава, че когато решения трябва да се взимат от съда – не се започва ново дело, а се отваря старото и по такъв начин по-експедитивно се решава проблемът.”
Анна Влаева, която участва и във втория панел, подчерта: „Родителското отчуждение се случва дори с думите: “Баща ти какво е направил за теб?” – дори това създава в психиката на детето едно усещане за разделение и именно там е големият проблем, който остава незасегнат, а може да доведе до много гранични психични състояния при децата – агресия и самоагресия, ниско самочувствие, апатия, нежелание за развитие и много други .“
Изключително важна част от събитието беше дискусията с публиката, която се включи активно със свои въпроси и мнения, поставяйки различни гледни точки – както в подкрепа на законовите промени, така и изразявайки притеснения и несъгласия. В залата се чуха позиции от различни страни – от родители, които настояват за по-голяма защита на своите права, до експерти, които подчертаха важността на институционалния контрол и баланса между равноправие и безопасност.
Дебатът показа, че обществото е готово за открит и честен разговор по тази чувствителна тема. Участниците се обединиха около, че институциите трябва да подобрят своите механизми за прилагане на съдебните решения и че истинската промяна не е само в текстовете на законите, а и в обществените нагласи и културата на родителството.
Заради все още съществуващото неразбиране на споделеното родителство, фондация „За споделено родителство“ ще осъществи поредната информационна кампания, този път под формата на фото-изложба на откритата галерия на НДК – Мостът на влюбените. Целта на тази кампания е да информира обществото за същността на споделеното родителство, да покаже лицата на хората, преминали през проблема на родителското отчуждение, и да представи успешни примери за споделено родителство в България. Изложбата ще бъде открита на 4 юни 2025 г. и ще продължи две седмици.
